Китайска роза, Хибискус (Hibiscus)

Китайска роза, Хибискус (Hibiscus) е широко разпространена у нас. Отглежда се както в домашни, така и във външни условия. Цъфти през цялата година.

Китайската роза, известна също като хибискус, е прекрасно растение, което привлича вниманието си с изящните си цветове и разнообразните си ползи. Това растение е популярно както заради естетическата си стойност, така и заради потенциалните си лечебни свойства.

Цветовете на хибискуса въплъщават пищното цветово великолепие на тропиците. Не е чудно, че в Хаваите, където се срещат повече 2000 сорта. той е национално разстение. У нас купуваме хибриди от многобройните кръстоски с обикновени или кичести, едно- и двуцветни цветове с различна големина в бяло, жълто, оранжево, розово или червено. Регулаторите на растежа, с които се обработва, за да придобие вид на стайно растение за перваза на прозореца, спират въздействието си. След около година тропическите храсти отново започват да растат съответно на вида си и в голам съд достигат до 1-1,5 метра височина.

Характеристики на Китайска роза

Китайската роза или хибискусът е цветно растение от семейство Malvaceae (Слезови). То произхожда от тропичните и субтропични райони по целия свят. Растението произвежда големи, красиви цветове в различни цветове – от бяло и розово до червено и лилаво. Хибискусът също така е познат с разнообразието си от форми на цветовете.

• Латинско име: Hibiscus rosa-sinensis.
• Популярно име: Китайска роза, Хибискус
• Семейство: Malvaceae (Слезови)
• Произход: Тропическата част на Азия, Китай, където в див вид днес не са открити, а са известни като културни форми, получени след дълъг отбор и период на култивиране.
• Височина: до 2 м.
• Вид: Цъфтящо растение.
• Период на цъфтене: Март до октомври
• Месторастене: Светло, слъчево, защитено от вятър и дъжд. Мястото не трябва да се променя, тъй като пъпките може да изпадат.
• Цъфтеж: от май до октомври, с огненочервени, розови, жълти, оранжеви или бели цветове. При добро отглеждане цъфти през цялата година.
• Светлина: силна, непряка светлина.
• Температура: през зимата над 14 °C
• Поливане: през зимата почвата се поддържа влажна, през лятото се полива обилно и се дренира добре. В периода на израстване се полива обилно, но не трябва да се допуска туфата да изсъхва, нито да задържа вода. Ако туфата изсъхне, листата изпадат.
• Почвена смес: Охтимална пръст-равни части градинска почва, листовка и разложен оборски тор. При дренаж се поставя и 2 см пясък.
• Торене: по време на цъфтежа, през две седмици, с течни торове. До август се наторява два пъти седмично.
• Презимуване: На светло при 14-16 °C. Полива се малко, а след зимуване на по-топло се подхранва всеки месец. При необходимост се пресажда през пролетта. Дългите издънки се отрязват
• Вредители, болести: Листни въшки, акари, бели мухи, почвени гъби.
• Размножаване: Чрез полузрели резници през ма в топла размножителна леха. Младите радстения се прищипват. За целта се използват клонките от пролетната резитба. Температурата да е над 20°C. Китайската роза се вкоренява в лека песъчлива почвена смес или съд с вода. Корените се появяват да 30 дни. Когато младата Китайска роза достигне 10 см, премахнете връхчетата, за да получите богато разклонено растение. При излишък на хранителни вещества се появява богата листна маса без цъфтеж. При ниска въздушна влажност и липса на калии се развиват много пъпки, но окапват преди цъфтежа. Пулверизирайте листата и подхранвайте с калиеви торове през 15 дни по време на цъфтежа.
• Условия за отглеждане: Китайската роза изисква топло и влажно околна среда, за да процъфтява. Тя обича слънце, но трябва да се предпазва от пряка слънчева светлина през следобедните часове. За да се развие пълноценно, хибискусът изисква почва с добро дрениране и редовно поливане.
• Съвети за оформление: Китайската роза лесно се отглежда като високо стъбло. Подходяща за бонсай.

Други грижи: Дръвчето с оформена корона се подпира. Храстите на китайската роза, по възрастни от 2 години, трябва редовно да се подрязват в началото на май. В противен случай губят компактния  си ръст. Освен това отслабването на растежа се познава по това, че листата и листата и цветовете стават значително по-дребни. При подрязването се отстраняват всички изсъхнали и тънки клони, а главните издънки се отрязват наполовина (дори с някой пъпки). Подрязва се, както при розите, тоест винаги над пъпка, насочена навън.

Сортове Хибискус

Те са първите повторно цъфтящи рози, донесени в Европа през 1789 г. Цветовете са червени или розови, полукичести или кичести, без аромат, единични или събрани по 2-3 в рехави съцветия. Цъфтежът е обилен е почти непрекъснат.

• „Old Blush“ – добър стар сорт, внесен още през XVIII -ти век от Китай, прародител на много съвременни сортове. Има полукичести бледорозови цветове с ален оттенък и непрекъснат цъфтеж.
• Цециле Бруннер (Cécile Brunner) – също стар, над 100 годишен сорт, с красиви пъпки и розови кичести цветове. Неговите изящно оформени пъпки с размер на напръстник са бледорозови и сладко ароматни. Те се държат поотделно на тънки, жилави стъбла, въпреки че по-късно през сезона произвежда открити пръски от цъфтеж. Листата са малки, но особено пищни и имат относително малко бодли.

Лечебни свойства

В някои култури китайската роза се използва за своите лечебни свойства. Напитките от цветовете на хибискусът се приготвят и консумират заради своите антиоксидантни и успокояващи свойства. Смята се, че те могат да помогнат за намаляване на кръвното налягане и холестерола.

Китайската роза или хибискусът е прекрасно растение, което не само допринася за красотата на градината, но също така има и потенциални ползи за здравето. С правилните условия за отглеждане, това растение може да бъде прекрасно допълнение към всяка домакинска градина.