Обезпечение за получаване на кредит

Стойността на обезпечението, т.е. обезпечението, се определя от сертифициран оценител и в процеса на одобряване на кредита това е разход, който обикновено се поема от клиента (в малък брой случаи, най-често при жилищни заеми, когато банките имат определена промоция / кампания, разходите за оценка също могат да бъдат поети от банката). Процедурата за поемане на имуществото, което служи като обезпечение, и евентуалната продажба на имота от банката се регламентира от подходящи правни актове. В периода, в който клиентът редовно изплаща заема, имуществото, дадено като обезпечение, е в пълно притежание на клиента и той го използва свободно. Ако клиентът не обслужва задълженията по заема в съответствие с договора за заем и банката, съгласно съществуващите законови възможности, инициира процедура за принудително събиране, той може да влезе във владение на имуществото, дадено като обезпечение, и при изпълнението процедура може да се появи и като купувач на имота, т.е. да го вземе във владение.

Както беше посочено по-горе, при одобряването на заем банките правят подробен кредитен анализ на клиента, където трябва да се подчертае, че най-важният фактор за одобряване на заема е кредитоспособността на клиента да изплати заема чрез доходи от редовните му операции (заплата или други редовен доход). Обезпечението като обезпечение на заема е вторичен източник на събиране на заеми и банките започват да поемат обезпечението само в случаите, когато редовното плащане не е възможно. Такива случаи за банките означават ангажиране на допълнително време и изправяне пред несигурност относно условията за продажба на възбраненото имущество.

Има и заеми, за които банките не изискват обезпечение в недвижими имоти или движими вещи, въпреки че обикновено е за потребителски заеми с по-малка сума, или за кредити, одобрени по кредитни карти и транзакционни сметки с разрешен овърдрафт.

Comments

comments