Преместването на техника и мебели винаги изглежда лесно – докато не започне истинската работа. В моята фирма виждам това всеки ден. Хладилници, перални, гардероби, спални – всичко изглежда стабилно, докато не се наложи да се свали по стълби, да се разглоби или да се опакова така, че да стигне без драскотина.
Истината е, че най-важната част не е носенето, а подготовката. Първо трябва да се разбере какво точно местим – дали мебелите са хванати за стената, тухла ли е тя или панел, има ли осветление вътре, трябва ли пълен или частичен демонтаж. Това решение определя целия ден: от инструментите, които носим, до това колко хора трябват за задачата.
В нашия екип имаме човек, който прави само монтажи и демонтажи. Това не е случайно – ако друг е разглобявал, не знаем какво е липсвало, кое болтче къде е било и какво е направено набързо. Когато си го правим ние от начало до край, крайният резултат е сигурен и без изненади.
Опаковането също е ключово. Стъклени детайли, огледала, техника – всичко се защитава със стреч, одеяла и картон. В над 80% от случаите именно доброто опаковане спасява уредите от повреди.
После идва носенето – тук не става дума само за сила. Има техника, има хватки, има ситуации, в които един грешен ъгъл може да струва разбита стена или счупена дръжка. А транспортът е последната стъпка, но също толкова важна – неправилно подредено или необезопасено имущество може да се увреди дори на 300 метра път.
Наскоро имахме обект в София – 6-ти етаж, без асансьор. Спалня, хладилник, гардероб с осветление. Всичко осъществихме в рамките на деня, защото още от началото знаехме какво ни чака. Това е форматът, в който работим – ясна комуникация, правилни въпроси, точна подготовка и мъжка работа без половинчати решения.
За мен пренасянето не е просто носене, а отговорност. Когато правиш нещо както трябва, резултатът винаги си личи.