Относно Цареви кули, археолози констатират остатъци от многослойно праисторическо селище на югоизточния склон на хълма, от времето на ранния енеолит, края на средната и късната бронзова епоха. Остатъци от енеолитно селище има и на северозападното плато. Към този момент са разкрити пет култови ями с големи размери от V – IV век пр. Хр., в които са открити много археологически находки – керамични фрагменти, накити, оръжие, монети и ежедневни предмети. Вероятно това е засвидетелстваният в историческите източници античен град Астраион. Платото е населено в македонския и елинистическия период III – II век пр. Хр., като находки от периода се срещат и на югоизточния склон и на северозападното плато. От този период е некрополът на Южния рид, от който са проучени много гробове. От периода Ι век пр. Хр. до ΙΙΙ век са открити единствено няколко самотни находки и човешката активност на платото в периода е неизяснена. Във втората половина на III и в IV век е имало постоянно или временно селище и фортификация на рида. Разкопките показват наличие на готско население в IV – V век. Находки от VII, VIII и IX век на Цареви кули не са констатирани. Към края на ХІ и началото на ХІІ век, по времето на династиятата Комнини, животът на Цареви кули значително се раздвижва. Появяват се първите очертания на средновековната крепост, чиито останки се виждат днес. Крепостта играе важна роля в историята на тази част на областта Македония – крепостта е използвана от Добромир Хриз, Стрез, Хрельо, Йоан Драгаш и Константин Драгаш и други местни владетели. През османската епоха ролята на крепостта постепенно упада, тъй като тя е дълбоко навътре в империята. В средата на XVII век крепостта е вече изоставена, за което свидетелства османският пътешественик Евлия Челеби, който пише: „ Разположена е под един висок хълм, в просторно, осеяно с долове поле. Има форма на удължен петоъгълник. Това е силна крепост, изградена от камък, сякаш я е строил Шедад. Понеже е строена по времето на Александър Велики, тя е стара постройка, която на много места се е процепила. В нея няма домове и манастири, а само през зимните дни там живеят овчари-неверници с овцете и козите си. В старо време е била мъчнопревзимаема, яка и здрава крепост. Нейната обиколка е 2300 крачки и има три порти.“ В началото на 1913 година Богдан Филов, посещава Струмица и оставя интересни бележки за крепостта: „ След обяд се качихме на калето при Струмица („Цареви кули“). От стените остават само незначителни части, градени от ломени камъни и хоросан без керемиди. Запазена и е най-горната голяма кула, която има формата [шестоъгълник]. В нея се намирал уж гробът на жената на цар Константин. Като се копаело на това място, винаги излизало мляко (бяла вода). Отпред се намира една голяма щерна. Освен това на южния край са запазени отчасти двете големи кули, които са фланкирали главния вход. Тук се е намирал по всяка вероятност и подвижният мост. “ Първите археологически проучвания на Цареви кули са от 2004 и 2005 година.