Алпаките (vicugña pacos), заедно с техния братовчед, подобен на камила, ламата, са сред първите животни, опитомени от южноамериканците преди повече от 6000 години.
В днешно време очарователните артиодактили с мека козина и красиво лице са ценени по целия свят.
Алпака – какво е това животинче? Как изглежда алпаката и как се различава от ламата?
Произход на вида
Алпака (Alpaca) принадлежи към семейството на южноамериканските камилидни бозайници, живеещи високо в Андите.
Семейството камили за първи път става известно преди около 40-45 милиона години. Техните потомци се разделят на два вида – Camelini (камили) и Lamini (лами) и мигрират по различни маршрути: единият към Азия, а другият към Южна Америка.
Днес има пет признати породи камили:
- камили
- лами
- гуанако
- алпаки
- викуни
Всички те се различават по предназначение и размер. Най-малките от тях са алпаките.
Алпаките са опитомени от викуня (дивият прародител на алпака) от древните племена от планинските райони на Андите на Еквадор, Перу, Чили, Боливия и северозападна Аржентина преди повече от 5000 години. Смята се, че 2000-годишният текстил на Paracas съдържа влакна от тези животни.
Известна още като „Влакното на боговете“, вълната от алпака често е била използвана за направата на дрехи и е била покрита от кралски особи от различни епохи.
Перуанският народ моче също често използва изображения на алпака в своето изкуство.
интересно:
Легендата за коренното население на Южна Америка казва, че алпаките се появяват на земята, след като една от богините се влюбва в мъж. Баща й обеща да я пусне при условие, че любовникът й ще се грижи за стадото й алпаки. Освен това той трябваше да носи това животно на ръце през целия си живот. Когато богинята слезе от небето, алпаките я последваха. Всичко беше наред, докато мъжът не свали животното на земята. Момичето трябвало да се върне при баща си и да вземе стадото си. Любовникът на богинята се опита да я спре, но нищо не се получи. Въпреки че не успя да попречи на богинята да се върне, той успя да попречи на няколко алпаки да се завърнат. Легендата разказва, че тези алпаки, които не са се върнали с богинята, сега могат да се видят в Андите. Те чакат края на света, за да се върнат при господарката си.
Алпаката е малко животно, високо само до 1 метър. Теглото рядко надвишава 70 килограма. Тя има мило, добродушно лице и прилича на агне или лама с къдрици по цялото тяло.
Често хората бъркат алпака с лама. Но въпреки факта, че ламата и алпаката са тясно свързани, те са различни животни.
Външен вид и характеристики
Алпака принадлежи към групата на калуснокраките животни. За разлика от козите и овцете, те нямат копита. Алпаката има само мазолист израстък като крак.
Алпаката ходи по фалангите на пръстите, в краищата на които има тъпи, заоблени нокти. В естествената среда ноктите се изтриват в процеса на ходене. В плен те трябва да се стрижат от време на време.
Долната устна на алпаката е раздвоена. Тези животни нямат зъби в горната част на устата, което създава впечатление за неправилна оклузия. Но това не им пречи да използват различни растения за храна. Силните резци в долната част на челюстта компенсират липсата на зъби в горната част.
Важно е да споменем, че алпаките имат много интересни лица и често в Интернет пространството могат да се видят забавни снимки, именно с алпаки.
Основната характеристика на алпака е вълната, заради която те са толкова ценени. Вълната от алпака е тънка, лека и в същото време издръжлива. Той е почти водоустойчив и е топлоизолатор дори когато е мокър. Това помага на животните да понасят перфектно внезапни промени в температурата.
Видове
Има два вида алпака – Сури и Хуакая. Отличават се с дължината и фината на козината. Поради факта, че алпаките Huacaya имат къса коса, стърчаща перпендикулярно на кожата, те изглеждат като плюшени играчки. Сури алпаката има много по-дълга коса и се извива на дреди.
Алпака Хуакая е по-често срещана, около 90% от населението. Смята се, че този вид произхожда от Перу след ерата на колониалните войни. Факт е, че Huakaya са собственици на по-дебела вълна, което позволява да живеят на голяма надморска височина в Андите.
Алпака Сури е по-рядко срещана от роднините си. Този вид е бил по-разпространен в Перу преди 16 век. Тези артиодактили са били държани на по-ниска надморска височина, където климатът е по-мек. Съответно, сури алпаките не могат да се похвалят с толкова дебела козина.
Каква е разликата между алпака и лама?
Първо, нека научим за произхода на ламата и алпаката. Алпаките произлизат от викуня, докато ламите произлизат от гуанако.
Височината на ламата е около два метра, докато височината на алпаката не надвишава един метър. Съответно разликата в теглото – лама тежи 80-150 кг, алпака 50-70 кг.
Доста забележима разлика във формата на ушите – при ламите ушите са удължени и леко извити, при алпаките ушите са малки и триъгълни.
Муцуната на ламата е удължена, докато тази на алпаката е по-сплескана. Главата на алпаката е украсена с буйна коса, а гъстите бретончета падат над очите, което придава на алпаките известен чар. Докато главата на ламата е покрита с къса коса.
Козината на алпака е много мека и по-плътна и по-топла, докато козината на ламата е груба с мек подкосъм.
Огромната разлика между тези животни е в техния характер и поведение. Алпаките са по-срамежливи, скромни, срамежливи и добродушни. Те са умни и любознателни. Докато ламите не се отличават със своята нежна природа и добри обноски. Ламите обичат да плюят и ако се приближите до тях, могат да хапят и ритат.
Алпаките се страхуват от хората и живеят в стадо. Ламите са по-смели и независими животни. Те могат да живеят както в компанията на роднини, така и в страхотна изолация. Не се страхуват от хората, лесно могат да бъдат примамвани със сладкиши.
Тези животни се различават по предназначението си. Алпаките се отглеждат заради уникалната им вълна. Но ламите, поради тяхната издръжливост и силни гърбове, по-често се използват като носачи. Ламите се използват и като овчари за алпаки и други стадни животни.
Къде живее алпаката?
Обхватът на дивите гуанако (лама) и викуня (алпака) е много обширен. Те живеят във високата и суха пустиня Атакама в северната част на Чили, както и във влажната и ветровита Огнена земя в южната част на континента. Алпаките също живеят в Андите на надморска височина до 4800 метра.
Алпаките са сред онези животни, които лесно могат да се адаптират към всеки климат и живеят по целия свят. Те често могат да бъдат намерени във ферми в САЩ, Холандия и Нова Зеландия. Въпреки това, основната популация на алпака живее в Южна Америка.
С какво се храни алпака?
Животната алпака е тревопасно. Следователно основата на тяхното хранене е разнообразна растителност. Те ядат основно трева, но в диетата им могат да бъдат включени и листа, кора и стъбла на растенията.
Както всички преживни животни, алпаките имат трикамерен стомах. Благодарение на това те могат ефективно да обработват и грубия фураж.
Продължителност на живота
Алпаките живеят средно 15-20 години. При добри условия на задържане продължителността на живота им може да се увеличи.
Най-дългата документирана продължителност на живота на алпака е 28 години.
Характеристики на характера и начина на живот
Алпаките са социални животни. Когато са обучени, те могат да направят страхотни домашни любимци. Алпаките пасат спокойно в стада заедно с други животни като лами, овце и кози.
Алпаките са удоволствие да бъдеш наоколо и да общуваш с тях. Те нямат рога или копита и е малко вероятно да причинят наранявания на хора или други домашни любимци. Алпаките грациозно и мирно се движат през полетата.
Както всички камилиди, алпаките плюят. Те често плюят един друг по време на битки или когато се състезават за храна или искат да установят доминация.
Те също плюят, когато се чувстват застрашени и когато са разстроени. Алпаките рядко плюят по хората, само когато са обидени.
Алпаките са много чисти животни. Всички животни в стадото използват едно и също място като тоалетна.
Алпаките издават различни звуци:
- Песене: Когато се раждат алпаките, майката и бебето общуват помежду си в един вид „пеене“. Те също бръмчат, когато са отделени от стадото си или се изгубят. Алпаките могат да тананикат, за да изразят любопитството си, когато са щастливи, притеснени или нащрек.
- Пръмтене: Алпаките пръхтят, когато друга алпака нахлуе в тяхното пространство.
- Грудене: Животните използват този звук, за да предупреждават. Например, когато някой нахлуе в личното пространство на някой друг.
- Кукане: Подобно на кукането на пиле, алпаките цъкат, когато майката се тревожи за бебето си. Мъжките алпаки кикат, за да сигнализират за приятелското си отношение.
- Крещене: Алпаките могат да крещят много силно, когато са малтретирани или атакувани от потенциален враг.
- Крясък: Прилича на птичи вик и има за цел да сплаши врага. Мъжките използват писъци, когато се бият с други мъже. Женска алпака крещи, когато е ядосана. Крясъкът й е по-скоро като ръмжене.
Алпаките и ламите започнаха да се появяват в старчески домове и болници в САЩ като терапевтични животни. Клиниката Mayo твърди, че болката, депресията, умората и тревожността могат да бъдат намалени чрез тази терапия.
Социална структура и възпроизводство
Алпаките са социални животни, които предпочитат да живеят в семейни групи, състоящи се от алфа мъжки, женски и малки.
Алпаките поставят лични граници в рамките на своите семейства и групи. Животът в техните групи е разделен по йерархия. Всяка алпака знае за доминиращите членове на семейството.
Най-вече ключът към тяхната комуникация е езикът на тялото. Например, когато мъжките алпаки защитават своята територия, те заемат нещо като „широка странична“ поза, при която издърпват ушите си назад и стават настрани.
Младите алпаки са склонни да стоят близо до по-възрастни животни, като по този начин се чувстват по-защитени от опасност.
Алпаките могат да се размножават през цялата година, но най-доброто време за чифтосване е есента или късната пролет.
Женските от алпака са готови да произведат потомство на възраст от 12 до 15 месеца. Мъже – на 30-36 месеца.
Бременността на алпака е 242-345 дни. Обикновено женските раждат едно малко. Понякога се раждат близнаци, но този шанс е само едно на 1000 раждания.
Бебето алпака се нарича криа. Теглото му при раждане е 8-9 килограма. Един час след раждането крие вече може да стои на краката си. Малките се отбиват от кърмене на възраст 6-8 месеца и с тегло около 30 килограма.
Развъждане на алпака
Алпаките са забележително устойчиви на различни климатични промени. Поради факта, че алпаките първоначално са живели в планините на голяма надморска височина, те са се адаптирали към условията на горещ и студен климат.
Отглеждането на алпака е сравнително лесно. Подобно на други видове добитък, те се нуждаят от подслон от жегата и лошото време. Алпаките се нуждаят от добро хранене и достатъчно вода.
Естествени врагове на алпаката
Както всички тревопасни животни, живеещи в естествена среда, алпаките имат врагове. Това са предимно едри хищни бозайници – пуми, койоти и леопарди.
По-малките хищници като койоти, лисици и кучета не се страхуват от тях. Живеейки на групи, алпаките са в състояние да се борят с малки хищници. За да направят това, те атакуват с предните си лапи, плюят и ритат.
Вълна от алпака
Вълната от алпака има уникалната способност да регулира телесната температура. В студено време той запазва топлината, а в жегата, напротив, запазва прохлада. Вълната от алпака съдържа всички предимства на естественото влакно. Следователно цената му е много висока …
Тези животни се стрижат веднъж годишно през пролетта, след което вълната се разделя по качество. Веднага след почистване вълната се разпределя според цветовете и дебелината на космите (има 5 категории).
Вълната от алпака има 22 различни цвята с над 300 нюанса и варира от синьо-черно до кафяво и жълто до бяло.
За едно подстригване на възрастно животно се получават до 7 килограма общо руно и до 3 килограма руно с добро качество.
Най-ценна е вълната на младите животни. Той е по-тънък като качество и се произвежда в малки количества. Този вид вълна се нарича „бебе“.
Най-добрата вълна на младите животни е вълната от алпака сури. Наричаха я „Сури Бебе“. Дебелината на вълната „suri baby“ е не повече от 25 микрона.
Производството на вълна от алпака сури се извършва индивидуално. Едни от основните потребители на такава вълна са италианските марки от висша мода.
Производство на вълнени платове
Вълнената тъкан се използва от древни времена. Най-фината и скъпа тъкан е направена от вълна сури алпака. По принцип това са влакна с дебелина 25 микрона.
Вълната от алпака Huacaya се използва за направата на плътен текстил. От него се произвеждат одеяла, кувертюри и топли трикотажни изделия.
Свойства и характеристики на тъканта
Тъканта от вълна алпака има уникални свойства и характеристики:
Много лек и издръжлив в същото време.
Вълнената тъкан от алпака не се разтяга и не се свива, така че запазва красивия си външен вид за дълго време.
Поради факта, че повърхността на космите няма люспи, тъканта има специален копринен блясък. Тя не се люлее и не пада.
Напълно хипоалергичен и устойчив на топлина.
Лечебни свойства
Вълната от алпака има отлични лечебни свойства.
Продуктите от прежда алпака подобряват кръвообращението, намаляват болките в гърба. За хора със заболявания като артрит и артроза, трикотажът от вълна от алпака ще помогне за намаляване на болката и умората в краката.
Свойства и характеристики на тъканта
Тъканта от вълна алпака има уникални свойства и характеристики:
Много лек и издръжлив в същото време.
Вълнената тъкан от алпака не се разтяга и не се свива, така че запазва красивия си външен вид за дълго време.
Поради факта, че повърхността на космите няма люспи, тъканта има специален копринен блясък. Тя не се люлее и не пада.
Напълно хипоалергичен и устойчив на топлина.
Лечебни свойства
Вълната от алпака има отлични лечебни свойства.
Продуктите от прежда алпака подобряват кръвообращението, намаляват болките в гърба. За хора със заболявания като артрит и артроза, трикотажът от вълна от алпака ще помогне за намаляване на болката и умората в краката.
Каква е разликата между вълна от алпака и вълна от лама
Въпреки че и ламата, и алпаката са ценени заради руното си, те все пак имат разлика.
Цветът на козината на ламата няма същото разнообразие като този на алпаката и често се забелязва.
Козината на ламата се състои от два слоя. Те трябва да бъдат внимателно отделени един от друг. Вътрешен, мек подкосъм, затопля животното. Най-горният слой, състоящ се от по-груби косми, поддържа животното сухо.
Вътрешният слой вълна (подкосъм) на ламата се използва за направата на дрехи, докато външният слой по-често се използва за направата на килими и въжета.
