Още в първите разговори личи дали има яснота – какво се мести, колко е, кое е чупливо, кое е тежко и кое изисква специално внимание. Когато тези въпроси остават без отговор или се подценяват, хаосът не закъснява. Не защото нещо е „трудно“, а защото никой не е спрял навреме, за да го обмисли.
Много хора разбират истинската сложност на преместването чак когато вече е късно за корекции. Тогава става ясно, че гардеробът не минава през вратата, че аквариумът не е просто „стъкло с вода“, че някои мебели не могат да се носят без подготовка и най-вече толкова важният опит. В този момент преместването вече не е процес, а реакция в опит да се овладее нещо, което е тръгнало без план.
Именно тук преместването показва истинското си лице. То не е просто физическо усилие, а последователност от решения. Начинът, по който човек подхожда към него,
